История

       Първите заселници, оставили своята материална и духовна култура по тези места са траките . Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техния поминък е свързан с лова и риболова за което свидетелстват многобройните предмети открити от археолозите.

    Траките наричат своето селище Бизоне –мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за съществуването на техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци със всичко необходимо за оня свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая.

     От Чиракман в фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли . Близостта на морето и удобният залив при пристанище Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и създаването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския свят .

     През 1972г. започват редовни археологически разкопки на Чиракман . По време на експедиция „Гетика-79“ през 1979г. са намерени две каменни котви в пристанище Каварна , в Яйлата и голям брой такива в Калиакра загатват за ранни връзки по море още през II хил. пр. н. е.

    От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове . Според ономастиката думата Чиракман е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“ .

    На Чиракман са открити следи от човешко присъствие още от праисторическата епоха. С известни прекъсвания (хиатус) това прекъсване е продължило до късното Средновековие ( първите векове на османското иго ), когато градът се е преместил на 2-3км далече от морския бряг навътре в сушата и така е било поставено началото на днешна Каварна.

    От средата на I хил. пр. н. е. на Чиракманското плато се издига акрополът на старогръцката колония Бизоне. През ранното средновековие на Чиракман са издигнати яки крепостни стени и той става важно звено от ранновизантийската укрепителна система.

     През епохата на Първото Българско царство на Чиракман животът продължава .

    Ролята на Чиракман нараства особено много през епохата на второто българско царство, като важен икономически , политически и духовен център.

    В Vв. пр. Хр. Гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии . Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки . Траките предлагали восък, мед и др. стоки . Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония. По многобройните амфори намерени и на дъното на морето личат печати и текстове на търговците. По тях съдим за оживените икономически връзки на Бизоне със Синопе, Хераклея , Тасос , Херсонес , Египет и др. градове от Стария свят .

    През втората половина на I в пр. Хр. , вследствие на голямо земетресение голяма част от града намиращ се на платото на Чиракман, откъм челната страна на носа се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела.

     В началото на новата ера 15г. сл. н. е. земите между р.Дунав и Черно море стават римска провинция под името Малка Скития .Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушеният Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени .В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели . Били са изградени складове за зърно и стоки . По време на римското присъствие в тези земи /I-IVв./ градът получил своя строителен разцвет – строят се храмове , водопроводи и масивни сгради. Градът бил разположен амфитеатрално по скатовете на околните височини.

    От IIIв. е запазена една карта върху кожен щит, открита край река Ефрат в Месопотамия . Картата се нарича   „Дура Европос“ и на нея е обозначен град Бизоне .

    Многобройните следи от античността достигнали до наше време – сгради оръдия на труда, крепости, накити, керамика и монети, откривани при редовни археологически разкопки или случайно изровени от земята свидетелстват за висока степен на икономическо и културно развитие на тези земи.

    След четвъртото столетие от новата ера започват непрестанни варварски нашествия . За по-добра защита на платото Чиракман и околните селища са изградени крепостни стени, които не спират нашествениците въпреки усилията на Византия. Градът е превзет и крепостните стени се разрушени .

     Въпреки изградената отбранителна система през VIв. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна /етимологията на името не ни е известна / и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681г. от хан Аспарух българска държава.

    За развитието на Карвуна по време на съществуването на Първото българско царство /VII-XIв./ съдим от археологическите разкопки. Те ни разкриват останки от крепостни стени , църкви , монументални сгради и жилищно строителство. Намерените монети свидетелстват за оживена търговия с Византия.

    Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и представлява местност на 3км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център . Благоприятната за живот местност е била заселена още през 8 в. от прабългари .Многобройните останки от керамика разкриват, че тук се е произвеждала предимно салтовска керамика . Тя е представлявана от кани с трилистно устие , ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета със и без две дръжки . Те са сиви или сивочервени с изпъкнала повърхност и украса.

     След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги .

   През периода на Второто българско царство XII-XIV в. Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения , складове и църкви . Населението на града се увеличава през XIV в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с полунезависими владетели Балик ,Добротица и . Иванко

    През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците.В края на XIVв. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита.Земите на Добруджанското деспотство са завладени окончателно в 1453г. след падането на Цариград. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки хвърлили се от скала на Калиакра вместо да приемат позора на завладени . Завоевателите остават на крепостта Калиакра и я използват за укрепен пункт . Християнското българско население се премества в Каварна в района по-навътре от морския бряг .Името на градът Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XVв. В множество морски и портоланни карти .

    През османския период Каварна става свидетел на редица кървави стълкновения . Каварна е ограбвана , опожарявана и опустошавана през   една от руско-турските войни от 1828-1829г.

    Въпреки тежките времена животът в малкото крайморско градче не спира развитието си .През 1869г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна . В самото начало свещеник и учител е рилския монах Евстратий . Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

    През 1870г. църковно-националната борба завършва успешно за българите със създаването на независима българска църква узаконена с ферман под името Българска екзархия, което утвърждава българската просвета и самосъзнание в района.

    През учебната 1873-1874г. в Каварна идва учителят Стефан Задгорски, който учителства в градът до 1876г. и допринася за укрепването на училището с по-високата си квалификация в сравнение с монахът Евстратий и цялостния живот на града.

    С участието на новия учител в изпълнение на решенията на Шуменския учителски събор, през 1874г. в Каварна е създадено училищно настоятелство.Това е нова форма на обществена организация на българите насочена конкретно към проблемите на училището.

   Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци прогонени от руските войски нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват . Начело на защитата на застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден (21юли 1877г) съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града избивайки 100 души . За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян , който е разкрит и убит от башибозука.

   След многовековното робство на 4 февруари 1878г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

    През това бурно време основна грижа на българите е обединението на българските земи останали извън пределите на българската държава. Водят се мащабни военни действия през Балканската война 1912г. и Междусъюзническата 1913г.

     Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния . През 1916г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци.

    Първата световна война завършва е втора национална катастрофа за България и ново откъсване на Добруджа от Родината.

    През 1923г е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация ВДРО начело с Дочо Михайлов . Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа , възприемайки четническата тактика . По късно в организацията вземат връх елементи , които прокарват политика на кървав терор сред населението . ето защо през септември 1925г. се създава нова организация очистена от четническата тактика , носеща името ДРО. През 1928г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.