В експозицията на хамама в Каварна е представен един малък, но изключително показателен предмет – метално капаче на съд за териак, свидетелство за дългата история на медицинските знания и фармакологичните практики от Античността до ранното Ново време.
Териакът е многосъставно лекарствено средство, възникнало първоначално като противоотрова, а впоследствие превърнало се в универсален медикамент. Корените му се проследяват още в елинистичната медицина и практиките, свързвани с Митридат VI Евпатор, а през I–II в. сл. Хр. рецептата е систематизирана и утвърдена от римските лекари Андромах Стари и Клавдий Гален.
В класическите си варианти териакът съдържа десетки съставки: лечебни билки и корени, подправки, смоли, минерални вещества, опиум и мед. Той се използвал както лечебно, така и профилактично – срещу отравяния, епидемични заболявания, стомашни и нервни неразположения, както и за „общо укрепване“ на организма. В продължение на векове териакът бил възприеман като панацея.
През Средновековието и ранното Ново време Венеция се утвърждава като един от най-важните центрове за производство на висококачествен териак. Венецианският продукт се превръща в еталон за качество и престиж, а името на града служи като своеобразна „марка“, разпознаваема в цяла Европа и Османския свят.
Поради високата си стойност и сложната рецептура, териакът се съхранявал в специални съдове с плътно затварящи се капачета, които не само предпазвали съдържанието, но и удостоверявали неговия произход и автентичност.
Представеното капаче е метално, с характерна декоративна композиция - централно изображение на човешка глава, обърната надясно и обградена от концентрични пояси с надпис и флорални мотиви. Тази иконография е типична за съдове, свързани с териака, и е добре позната от венецианската аптекарска традиция.
По своите стилови и функционални характеристики предметът може да бъде отнесен към производството и разпространението на венециански териак, датиран в периода XVI–XVIII в. Неговото присъствие в Каварна отразява активните културни и търговски връзки на региона и включването му в по-широки мрежи за разпространение на престижни медицински продукти.
Териакът по българските земи е добре засвидетелстван и в научната литература. Подобни капачета са публикувани и анализирани в редица изследвания, посветени на средновековната и османската медицина и фармакология. За повече информация и други находки от този тип могат да бъдат разгледани следните трудове на български изследователи: Герасимов 1963, 279-280; Юрукова 1977, 24-28; Владимирова-Аладжова 1983; Койчева 1988, 38-40; Писарев 1985, 41-44 и др.