Експозиция Добруджа и морето
Експозицията е разположена в старата реставрирана турска баня /хамама/, която датира от края XVI в. Хамамите са важна част от структурата на османския град и заемат специално място в архитектурата на късното Средновековие. Като цяло те се делят на обществени и частни. Различия има не само в архитектурата, големината и градежа им, но и в съоръженията, които те използват. В някои от тях водата се загрява в специално котелно помещение, а в други се използва топлината на минералните извори, върху които са построени. В някогашната турска баня днес е поместен морският музей, който показва ценни експонати, представящи живота на най-древното уседнало население по тези места, златно тракийско съкровище и много редки находки, свързани с древното корабоплаване по добруджанските брегове.
Каменни котви от древното Черноморие
В експозицията „Добруджа и морето“, разположена в сградата на хамама в Каварна, са представени каменни котви и елементи от котвени системи, които са древни свидетелства за развитието на мореплаването и пристанищната дейност по западното крайбрежие на Черно море.
Системните подводни археологически проучвания в акваторията на Добруджанското Черноморско крайбрежие имат за цел както разузнаване и фиксиране на древни пристани и места за товаро-разтоварни дейности, така и набелязване на обекти за по-задълбочено изследване. В резултат от тези проучвания е събран значителен брой каменни котви и каменни щокове от каменно-дървени котви, датирани в широк хронологически диапазон – от късната бронзова епоха до ранната желязна епоха (средата на II – средата на I хил. пр. Хр.).
Петрографските анализи показват, че значителна част от котвите са изработени от камък с местен произход, което свидетелства за активно каботажно тракийско корабоплаване по крайбрежието през този период. Наред с тях обаче са регистрирани и котви, най-често с три отвора, изработени от камък с чужд произход, което е ясен индикатор за осъществявани търговски контакти с Източносредиземноморския свят. Търговският характер на тези плавания се потвърждава и от други находки, сред които полиметален слитък със съдържание на злато и сребро, открит в залива на Калиакра.
Сред основните обекти на подводните проучвания се открояват районите на Калиакра и Каварна. В акваторията на древното селище Бизоне (Чиракман, днешна Каварна) са открити каменни котви с един и с три отвора, както и богата керамика от различни исторически епохи – елинистическа, римска, късноантична и османска. Тези данни очертават дълготрайна пристанищна активност и свидетелстват за ранни стоянки за товаро-разтоварни работи, свързани с гръцките търговски кораби още в началото на колонизацията на тракийското селище Бизоне.
Асен Салкин “Подводни проучвания в залива на Каварна” - В: Морски вестник, 2004.
Атанас Орачев “Каменните блокове с отвори от Българското Черноморие“ - В: Известия на Народния музей – Варна, 43, 9-39.
Иван Христов “Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от експозицията
на Исторически музей – Поморие” - В “Известия на ИМ-Поморие, том 2, 2017, 27-37.
